НАШИЯТ ПАТРОН






Христо Димитров Измирлиев (Смирненски)





е роден на 17 септември 1898 г. в град Кукуш, където получава първоначалното си образование. През 1912 г. започва Балканската война и българските войски освобождават Кукуш. (По силата на Берлинския договор част от Македония и Южна Тракия и след Освобождението остават под османско "присъствие".) Радостта на населението обаче е твърде кратка. След победата между балканските съюзници изникват разногласия, по вина на управляващите кръгове избухва Междусъюзническата война. Пред опасността от настъпващите гръцки войски жителите напускат Кукуш, градът е опожарен. Семейството на Димитър Измирлиев заедно с хилядите бежанци се отправя да търси спасение и препитание в София. Тук Христо се записва в Техническото училище, но заедно с братята и сестра си помага в издръжката на семейството - продава вестници.

От 1915 г. по примера на по-големия си брат Тома Христо започва да сътрудничи на хумористичните издания - най-напред на вестник "К'во да е", където за пръв път се подписва с един от най-известните си псевдоними като хуморист - Ведбал. От следващата година той публикува хумористични стихове и фейлетони в "Българан", "Родна лира", "Художествена седмица", "Смях и сълзи", "Барабан", "Сила". Необикновено находчив и плодовит, Ведбал, въпреки младостта си, става един от най-търсените и популярни за онова време хумористи. През 1917 г. за пръв път се подписва с псевдонима Смирненски, с който остава в класиката на българската литература.

Ученик в Техническото училище, той продължава да се труди - като обикновен работник, продавач в колониален магазин и др. По това време избухва Първата световна война. През май 1917 г. Христо е принуден да постъпи като юнкер във Военното училище, но въпреки суровото казармено всекидневие продължава да пише и да публикува в хумористичните издания. През 1918 г. излиза първата му книга "Разнокалибрени въздишки в стихове и проза".

Силно въздействие върху идейното развитие на младия поет оказват Октомврийската революция и Войнишкото въстание през 1918 г. Отвратен от жестокостта, с която правителството потушава въстанието, Христо Измирлиев твърдо решава и напуска Военното училище.

Цивилният живот не предлага много радости на младия хуморист. Той е принуден с тежък труд да изкарва прехраната си - отначало е писар II разред в Управлението по транспорта, после карнетист, след това е чиновник в Дирекцията на стопанските грижи, репортер, касиер, редактор, коректор...

През пролетта на 1920 г. е приет за член на комунистическия младежки съюз, а през следващата - на комунистическата партия.

През ноември 1919 г. по решение на партията започва да излиза седмичното хумористично художествено-литературно списание "Червен смях". Участието на Смирненски в списването му има решаващо значение за него - хуморът му става все по-социално насочен... В края на февруари 1922 г. партийното издателство - Общо работническо кооперативно дружество "Освобождение" - отпечатва лирическата сбирка на Смирненски "Да бъде ден!".

1919 и 1920 са години на ожесточени социални конфликти и борби, които софийският пролетариат води. По силата на своята социална принадлежност, идейно съзраващ да приеме идеите на комунистическата партия Смирненски участва в демонстрации и митинги, на които се поставят изказвания за политическата амнистия на осъдените войници, за подобряване материалното положение на тружещите се, против глада и скъпотията, участва в стачката на транспортните работници, посещава народния дом, където партийните ръководители изнасят беседи и лекции по актуалните въпроси на политиката и за съветската страна. Той постепенно се пропива от съзнанието, че е редник-боец на многочислената армия на пролетариата. През пролетта на 1920 година става член на Комунистическия младежки съюз, а през следващата година – на комунистическата партия.

През ноември 1919 година по решение на партията и под редакторството на Крум Кюлявков и Христо Ясенов започва да излиза седмичното хумористично художествено-литературно списание „Червен смях”, което оказва решаващо въздействие върху идейното съзряване и хумористичното творчество на Смирненски – то става по-сатирично, социално насочено срещу класата на експлоататорите, срещу министри, банкери, спекуланти, продажни политици и буржоазни журналисти. До 1920 година Христо Смирненски се развива изключително като поет хуморист и сатирик. Опитите в лириката, която той прави до това време, не дават основания да се предположи яркият му поетичен талант, който тъй бурно и щедро ще разцъфти. Неговият истински лирически дебют е стихотворението „Първи май”, отпечатано в първомайския брой на „Червен смях” 1920 година.

Да спрат фабричните комини

и всеки черен труд да спре

и туй намръщено море

от морни роби и робини

да озари и приласкай

усмивката на Първи май!

Тази начална строфа обединява политическия лозунг и борческото въодушлевление в призивна, въздействаща форма. Още в това свое първо стихотворение Смирненски осъзнава и показва като художник своята съпричастност към „бледоликите” си братя, попада на онази емоционална атмосфера и поетична тоналност, които най-точно отговарят на душевния строй, на душевната нагласа, на „тълпата”; за първи път той постига пълно, великолепно покритие между новото идейно съдържание и новата художествена форма.

Още същия ден, когато е публикувано стихотворението, неизвестен младеж го декламира на първомайския митинг. Така революционната пезия на Смирненски тръгва сред революционния пролетариат, за да му стане неизменна спътница. За да стане етап от неговото идейно възпитание, звено в неговата класова биография, художествен летопис на кървавата му битка за свобода и социализъм.

След „Първи май” следващите лирически възмогвания на Смирненски са стихотворенията:

„Ний” („Червен смях”, 26 юни 1920 г.),

„Червените ескадрони” („Червен смях”, 02 септември 1920 г.),

„Улицата и Утрешния ден” („Червен смях”, 24 септември 1920 г.),

„Херолди на новия ден” („Червен смях”, 15 октомври 1920 г.),

„Северно сияние” („Червен смях”, 29 октоври 1920 г.),

„През бурята” („Червен смях”, 06 януари 1921 г.),

„Бурята в Берлин” („Червен смях”, 13 януари 1921 г.),

„Йохан” („Червен смях”, 27 януари 1921 г.) и др.

Появата на всяко ново негово стихотворение е истински празник за българското работничество. Така за по-малко от две години Смирненски извършва истинска идейно-художествена революция в българската поезия и литература. В партийните издания „Червен смях” и „Работнически вестник” виждат бял свят няколко десетки негови лирически творби, които веднага стават достояние на българския пролетариат. Превръщат се в могъщо възпитателно средство за неговото идейно-революционно и естетическо израстване. Стиховете му са вдъхновенна изява на лирик с огнен темперамент, слял се със своята класа и нейния революцоинен ентусиазъм. Огромното покоряващо въздействие на стиховете на Смирненски може да се обясни не само чрез неговата кръвна свързаност с борбата на комунистическата партия и пролетариата (поетът като член на партията взема дейно участие във всички нейни събрания, митинги, протестни демострации, агитира в нейна полза при провеждането на избори, охранява партийната печатница и партийния клуб, обучава младежите да боравят с оръжие) не само с неговата изумителна прозорливост да схваща и изобразява основните тенденции на действителността, кипяща в социални противоречия, раждаща душата на новия свят, но и с гениалната му способност да съедини комунистическата идейност с нова художествена изразност, да издигне младото пролетарско изкуство до равнището на всенародно естетическо явление, което от тогава насам и завинаги ще определя пътя на нашия национален художествен гений.

Пръснати из различни издания, спечелили необикновена популярност, играещи действена, революционизираща обществена роля, все пак стиховете на Смирненски трябва да бъдат събрани и издадени в една книга, за да представят цялостен творчески облик на своя автор, да покажат и затвърдят безпорния успех, завоюваната от нашата пролетарска поезия победа. Към края на месец февруари 1922 година партийното издателство (Общо работническо кооперативно дружество „Освобождение”) издава сбирката на Смирненски „Да бъде ден!” – една от най-големите творби в българската литература.

В своята стихосбирка Смирненски се представя преди всичко с онези нови за българската литература поетически теми, които характеризират неговата комунистическа идейна позиция по отношение на живота и революционното му развитие. В стихотворения като „Ний”, „Да бъде ден!”, „Първи май”, „Пролетарий”, „Улицата”, „Безименни души”, „Бунтът на Везувий”, „Гневът на робите” и „Въглекопач” поетът изобразява гордото човешко достойнство и събуденото класово самочуствие на пролетарското множество, избухващо в своя свещен протест срещу социалните несправедливости на капиталистическото общество, което го лишава от светлина, радост, щастие и го обрича на безпросветна тъма, вечна нужда и страдания. Поетичните картини са раздвижени, планетарни по мащаби и дълбочина, обхванати в рамките на трагичната болка, мъжествената емоционалност и дръзката решимост. В тях от болката се ражда буреносната закана, борческата непоколебимост, патетичната вяра в победата и утрешния ден, в близкото тържество на великата социална справедливост. От социалното съчувствие към народните беди, до което повечето от поетите преди него са стигали, Смирненски преминава в непосредственото си лирическо изображение към поетическата проповед на пролетарската революция като справедлив исторически акт, като нов, логически прелом и етап в човешката история. В този смисъл след Ботев неговият художествен гений притежава най-силна революционна активност. Вътрешно склонен към романтичния поетически изказ, Смирненски намира ярки хиперболични метафори и символи, за да изгради от тях един от основните си и непреходни образи, с които ще остане в класиката на българската литература – колективния образ на революционната тълпа, нейната характерна душевност, бодри настроения, копнеж за борба, нейното знаменателно превръщане от онеправдана страдалчица в съзнателен творец на историята, на пурпурния утрешен ден.

Независимо дали ще рисува колективния лик на тълпата, или ще представя работническата класа в романтичен, хиперболизиран единичен образ ( „Работникът”, „Пролетарий”, „Въглекопач”, „Каменарче”), гордият възклик на неговият пролетарий, вдигнал десница желязна – и велик съм, защото бях роб – разкрива могъщите подтици, идещи от епохата, които са предпоставка за узряването и полета на поетичното му дарование. Готовността на неговия лирически герой – пролетария-борец – за саможертва с великолепно проникновение е показана и в стихотворенията „През бурята”, „Пролетно писмо”, „Юноша”.

Отричайки стария свят, възпявайки революционната борба на работническата класа, поетът не отминава без внимание и жертвите на капиталистическото общество. „Старият музикант”, „Братчетата на Гаврош”, „Цветарка”, „Улична жена”, „Жълтата гостенка”, „Зимни вечери” и някои други стихотворения пресъздават нищетата и моралната опустошеност на онези слоеве от трудещите се, които на са успели да се противопоставят на разрушителните и развращаващи сили на буржоазията, не са разбрали навреме и не са намерили своето истинско място в живота – място на активни борци. В тези свои творби Смирненски дава блестящ творчески урок по социалистически хуманизъм. С вътрешна болка той нахвърля драматичните образи на стария музикант, на гладните гаврошовци от крайните пролетарски квартали, на малката красива цветарка, принудена да търпи безсрамните лакоми погледи на охолниците, на уличната жена, стигнала най-ниското стъпало на падението, но съхранила и нещо светло в душата си, на умиращата от туберкулоза млада и красива тютюноработничка. Сърцето на поета е преизпълнено не само от остра мъка, нежно братско съчувствие и трагична печал – то избухва в гневен протест срещу устоите на един мрачен обществен строй, който погубва живота на неговите „бедни братя”. Така и жертвите на капитализма за Смирненски са повод за възклик към борба, за възмездие в името на човека, заслужаващ своето щастие и призван да го завоюва.

Смирненски ни е завещал единадесет лирически стихотворения, посветени на Октомврийската революция и Съветска Русия, пресъздаващи нейните изумителни победи и нейния величав пример. Седем от тях поетът е включил в сбирката „Да бъде ден!” (останалите са написани след нейното излизане): „Глад”, „В Поволожието”, „Северно сияние”, „Три години”, „Червените ескадрони”, „Москва” и „Северният Спартак”. Те, както и останалите – „Херолди на новия ден”, „Руският Прометей”, „Русия”, „Съветска Русия”, - са създадени по съвсем актуални поводи и събития: победите на съветската армия над чуждите интервенти, годишнините на младата съветска държава, III конгрес на III Интернационал, състоял се в Москва, опустошителната суша в съветската страна през лятото на 1921г. и акцията на БКП за събиране на помощи за гладуващото руско население. Ала писани по горещите следи на времето, понякога дори с открито пропагандно-организаторска цел(„Глад” и „В Поволожието”), стиховете на Смирненски са не само непреходен израз на братските интернационални чувства, които нашият народ питае към руския народ и руския пролетариат – най-добрите от тях са и нетленни художествени творби, над които времето няма власт. Те са история, съвременност и бъдеще.

В стиховете си за Октомврийската революция (както и в стиховете за борбите на немския пролетарият – „Бурята в Берлин”, „Йохан”, „Карл Либкнехт”, „Роза Люксембург”) Смирненски впряга цялата си художествена мощ, до най-висока степен – своя лиричен темперамент и способности на ненадминат майстор на поетическата метафора с политически заряд. Неговият възторг пред победата на руския пролетариат е безпределен. В душата му руската революция отзвучава като истиннски празник на планетата. Поетът изтръгва от себе си най-мъжествените и най-нежни чувства, щом отправи поглед на север, към Москва, към северния Спартак, към руския Прометей. Всеки негов стих е жарък апотеоз на революцията, на нейната непоколебима сила, на отприщената съзидателна енергия на милионите трудещи се. В лириката на Смирненски Октомврийската революция е заразителен пример и динамичен стимул за революции по света, начало, което настоява за своето повсеместно продължение.

Христо Смирненски пръв в нашата поезия дава пълноценен художествен израз на масовата възхита пред Октомври и Съветска Русия, на надеждите и революционната енергия, която тя отприщи сред пролетариата.

Напълно ясно е защо книгата на Смирненски получава възторжената оценка на марксическата критика веднага след своето отпечатване. Още на 11 март същата година в партийния орган „Народна армия” Георги Бакалов пише за поезията на Смирненски.

„...тя цялата е възторг, ентусиазъм, порив, устрем, увереност в близката победа – тя е буревестник на утрешния ден, на оня ден, който Ботев бе нарекъл „ден първи”...Сбирката на другаря Смирненски е знамение на времето. Неговият непосредствен поетически талант ни е разкрил една светла страница от развитието на българската революционна поезия.”

На следващия ден в „Младеж” Георги Цанев отпечатва положителна рецензия, в която пише за Смирненски:

„Неговата поезия е поезия борческа, революционна. Изразител на колективните чуства, мечти и идеали на пролетариата, той заслужава всичката му обич, похвала и насърчение...”

Българският пролетариат веднага забелязва и обиква своя поет. Сбирката, отпечатана в около 1500 бройки тираж, тогава твърде голям за една поетическа книга, само за няколко дни се разпродава. И още един безпрецентен факт за онова време – само няколко месеца по-късно кооперативното дружество „Освобождение” пуска второ издание на сбирката „Да бъде ден!” – също така разграбено от нетърпеливите ръце на българските пролетарии.

Признат и необикновено популярен като пролетарски поет, Смирненски остава необикновено скромен и все така преследван от нуждата. Той припечелва за парчето хляб като репортьор, като редактор и коректор, като чиновник. През пролетта на 1921 година заболява от паратиф и за това през лятото заминава в рилското село Радуил да възстанови здравето си. Завърнал се в София, той продължава да пише и публикува не само лирически, но и хумористично-сатирични стихове и фейлетони по най-злободневните събития на времето. Той е гост на IV конгрес на БКП и по този повод написва стихотворението „Огнен път”, а на IV конгрес на Съюза на комунистическата младеж в България посвещава стихотворението си „Към висини”. Стачката на тютюновите работници от столицата го вдъхновява за поемата „Жълтата гостенка”.

Поетът с цяло сърце и всички сили се включва в работата и акциите на партията. През 1922 година той отново не се чуства добре здравословно и решава пак да отиде през лятото в селото Радуил при свои приятели. Месецът, прекаран там, е особено плодотворен за поета. Тук той написва стихотворенията „Юноша” и „Каменарче”, фейлетоните „В трена” и „В Самоковския общински съвет”, импресиите „Босоногите деца” и „Смело товаришчи!”, очерците „Пожар в Рила” и „Куртова поляна”, които са сред най-хубавото, което Смирненски ни е оставил в прозата.

В началото на септември 1922 година поетът е в Чамкория, където работи като измервач – надничар в горското стопанство, а когато захладнява се завръща в столицата.

Краят на годината и първите месеци на 1923 година са характерната творческа активност на Смирненски. Той заедно със свои другари редактира и издава хумористичното списание „Маскарад”, сътрудничи на „Червен смях” и „Работнически вестник”, тогава написва „Зимни вечери”, „Розя Люксембург”, „Съветска Русия” и известната сатира „На гости у дявола”. В началото на април поетът неочаквано получава кръвоизлив – лекарите откриват каверна (жълтата гостенка не пощадява и него), препоръчват чист въздух, силна храна и пълно спокойствие, нещо непостижимо за бедния поет, който освен това не може да живее без събитията и вълненията на своето време. Родителите му наемат слънчева стая в Горна баня, където Смирненски позакрепва, без да престава да пише, да нахвърля планове за нови произведения. Тук го посещават пролетарски писатели, приятели, комсомолци. В края на май е отпечатана последната му творба – сатирата „Приказка за стълбата” – в която поетът сурово разобличава политическите ренегати.

Един нов кръвоизлив разтърсва здравето на Смирненски. Необходимо е веднага да постъпи за лечение в санаториум, но по това време никъде не се намира свободно легло. Лекарският консулт установява – милиарна туберкулоза – и намира положението му за безнадеждно. Извършеният на 09 юни фашистки преврат лишава болния от прясна храна и лекарства за цели два дни. Най-сетне поетът е пренесен в близкия частен санаториум, но твърде късно. Рано сутринта на 18 юни 1923 година издъхва, преди на е навършил 25 години. Вестта за смъртта му се пръсва из работническа София и за няколко часа събира огромно мнозинство. В църквата „Св. Крал”, където е изложено тялото му прочуствено слово изнася Гео Милев. Хилядна тълпа изпраща тялото на своя любим поет. Пред пресния гроб произнасят речи Н. Пенев от името на ЦК на партията, Вълчо Иванов, Тодор Павлов, Любен Дюкменджиев и Георги Бакалов. През следващите няколко дни партийните издания публикуват просторни статии, а „Работнически вестник” посвещава цяла страница на безвременно починалия поет.

Страстният копнеж на Смирненски – „Аз ще дочакам празника на своите братя” – не се осъществява. Но чрез поезията си той участва в борбата за извоюването на този празник, чрез поезията го дочака и сега участва в градежа на новия свят.

В историята и в живота на съвременната българска литература Смирненски присъства като голям поет новатор, като истински основоположник и строител на нашето социалистическо – реалистично изкуство.





ПРОИЗВЕДЕНИЯ





Разкази

• Босоногите деца

• Гюро Михайлов пътува

• Зидари- ВИЖ

• Как ще си умра млад и зелен

• Лятна нощ

• Очи

• Приказка за стълбата



Стихотворения

• Бохем

• В Леге

• Великден

• Вълкът

• Вяра

• Горчиво кафе

• Безименните души

• Братчетата на Гаврош

• Бунта на Везувий

• Бурята в Берлин

• В Поволжието

• Веригитена мисълта

• Вечния карнавал

• Въглекопач

• Глад

• Гладиатор

• Гневът на робите

• Да бъде ден

• Йохан

• Карл Либкнехт

• Ковачът

• Към висини

• Москва

• Ний

• Огнен път

• През бурята

• Пролетарий

• Пролетно писмо

• Пролетта на робите

• Първи май

• Северния Спартак

• Северно сияние

• Смъртта на Делеклюз

• Стария музикант

• Три години

• Улицата

• Уличната жена

• Утрешния ден

• Цветарка

• Червените ескадрони

• Червения смях

• Есен

• Есенни листа

• Жълтата гостенка

• Зима

• Зимни вичери

• Каменарче

• Копнеж

• Любов под луната

• Мечти

• На гости у Дявола-Приказка за тинята

• На гости у Дявола-Приказка за честта

• Ний сме весели бродяги

• Приказка

• Работникът

• Рашел

• Роза Люксембург

• Рождество Христово през 1923 година

• Руският Прометей

• Сенки

• Соня

• Съветска Русия

• Това е улицата

• Тълпите

• Христо Ботев

• Христос възкресе

• Цензурата

• Чиновник

• Юноша



Фейлетони

• Благатворителност

• Вечният фарисейн

• Епидемия от конференций

• Политическа зима

• Рождество

• Хляби зрелища






Публикувано от admin на March 10 2011 00:36:58 37131 Прочитания · Отпечатай

Оценка

Рейтингите са достъпни само за регистрирани.

Моля влезте или се регистрирайте за да гласувате.

Прекрасно! Прекрасно! 100% [1 Глас]
Много добро Много добро 0% [Няма гласове]
Добро Добро 0% [Няма гласове]
Средно Средно 0% [Няма гласове]
Зле Зле 0% [Няма гласове]

На линия

Гости на линия: 10

Регистрирани на линия: 0

Общо регистрирани: 4,397
Най новите членове: Bradleytise

Вход

Потребител

Парола



Забравена парола?
Натиснете тук за нова.

КАЛЕНДАР-СЪБИТИЯ

<< October 2019 >>
Mo Tu We Th Fr Sa Su
  1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31      

Анкета за потребителите

КАЧЕСТВЕНО ЛИ Е ОБРАЗОВАНИЕТО







Трябва да влезете за да гласувате.

ЧАТ

Трябва да влезате за да пуснете съобщение.

15/08/2014 01:06
Свършва почивката. Smile

30/10/2012 16:39
Grin kak ste u4enicii Grin

16/05/2012 11:20
Sad

07/03/2012 14:07
kak e havata Grin

24/03/2011 13:31
Здравейте

10/03/2011 00:08
ВСИЧКИ, КОИТО ЖЕЛАЯТ ДА ИЗПОЛЗВАТ ЦЯЛОСТНО ФУНКЦИИТЕ НА САЙТА, МОЛЯ ДА СЕ РЕГИСТРИРАТ И ПОСЛЕ ДА СЕ ИДЕНТИФИЦИРАТ С ПОТРЕБИТЕЛСКОТО СИ ИМЕ И ПАРОЛА БЛАГОДАРИМ ВИ Smile

Теми от форума

ПОследни теми
Няма създадени теми
Горещи теми
Няма създадени теми

SKYPE ЗАПИТВАНЕ

My status

За контакти: гр. Хисаря, бул. “Христо Ботев” 43, телефони: 0337 / 62173, 0337 / 62172 e-mail: souhsh@abv.bg
Изработка: ТЕХНОЛОГИКА-КОМЕРС ЕООД copyright © 2002 - 2019
поддръжка и хостинг фирма ТЕХНОЛОГИКА-КОМЕРС ЕООД
Страницата се зареди за 0.01 секунди | 7,986,335 уникални посещения | Е-MAIL